Всеки десен, пък и не само, избирател в страната вече знае, че Синята коалиция не съществува, а Мартин Димитров си подаде оставката като председател на СДС. Тези драматични събития се случиха в отговор на решение на Националния съвет на СДС, в което сините решиха да не се явяват на предстоящите избори заедно с ДСБ на Иван Костов, с което сложиха края на трудно балансиращата, но все пак парламентарно представена Синя коалиция. В следващите редове ще се опитам да дам анализа си като един средностатистически десен избирател.
Наскоро в Кюстендил избраха нов кмет. Той обаче се оказа без общински съвет. Това, разбира се, се случва “благодарение” на касирания вот на местните избори и следователно се оказа, че кюстендилската надпревара е една репетиция за парламентарния вот догодина. Това го казвам съзнавайки напълно възможните местни особености, които не дават добра почва за четене на изборите в Кюстендил като едно към едно с предстоящите избори. Все пак обаче, въпреки условностите на средата, имаше няколко интересни тенденции на тези избори, които ще се опитам да анализирам, напълно осъзнавайки, че в българската политика невъзможни неща няма, и е много вероятно всичко вероятно сега да се окаже крайно невероятно на изборите.
В България някак си е много трудно да правиш политика и същевременно с това да си гражданин. С течение на годините започнаха да съществуват различни митологеми, които по всевъзможни начини ни втълпяваха, че гражданите работа в политиката нямат. Ставаше така, че ако гражданин се кандидатираше за общински съветник, веднага го обявяваха за “предател” на гражданството. Освен това ни се втълпяваше, че политика се прави само от партия, и че гражданите трябва или да станем партийни кадровици, или да не се занимаваме с политика, защото видите ли, нямаме работа там. Изведнъж политиката се оказа една отдалечена от гражданите “мръсна игра”, в която могат да участват само определени политически “елити”.