Мила Цанкова: Цигареният дим ни пречи да видим младите*

06.06.2013

3c7d393144ba2a07d87814e29f29cd5dНикога ситуацията в страната не е била толкова зле, заяви премиерът Пламен Орешарски. “Не говоря само за цифри, а за състоянието на бизнес климата, отчаянието на гражданите”, посочи Орешарски.

А, значи така. Депресираме се, че сме депресирани, защото сме депресирани, а това, че не можем да си платим тока, е само удобно оправдание за лошото ни настроение. Г-н Орешарски няма как да знае, но на мен това доста ми прилича на предменструален синдром.
По този повод спирам първия непознат на улицата и го питам: „Кой е най-болният проблем на България?“. Бедността, задължително. След това Корупцията – сигурно най-митологизираното явление не само в българската политика. Две изречения и половина по-късно непознатият вече държи реч на тема отмяната на забраната за тютюнопушене на обществени места, каква щуротия е това и как самият той е пушач, но не обича задимените заведения, в последната година е намалил цигарите почти двойно, макар парите да продължават да не му стигат – заради Беднотията и Корупцията, разбира се…
cigari
Този разговор никога няма да се състои, защото няма смисъл. Да ме прощават социолозите, но мисля, че тази представителна извадка всички можем и сами да си я направим. Гореописаното е единият вариант. Тук-таме някои са застанали на нисък старт със запалките и само чакат да изпушат първата си свободна цигара от 1 юни 2012 г. насам, като че ли шегичката на БСП наистина ще доведе до промени в закона. Общото между едните и другите обаче е неоспоримо – за всички тютюнопушенето е главна тема на последните няколко дни. Повсеместно се организират медийни дискусии, а телевизиите канят всякакви пушачи и непушачи от най-различни професии, които да защитават едната или другата теза… От една госпожа, например, снощи разбрах, че тя ми съчувства, понеже съм болна (защото какво са пушачите, ако не болни хора), а пък аз най-неблагодарно се опитвам да я заразя, пушейки пред екрана вкъщи. Дори Росен Плевнелиев (мисля, че изпълнява длъжността президент на републиката, ама ще ви излъжа :Р) излезе с изказване по въпроса – „Сегашният режим за пушенето трябва да остане“. На това в американските филми се отговаря с “No shit, Sherlock?”. Но в България явно сме твърде много Уотсъновци. По-нататък в същото мъдро изказване Плевнелиев явно проявява някаква искра здрав разум: „По думите му – по-важният дебат на деня трябва да са младите хора, техните умения, тяхното образование, техните идеи, но не и отново темата за тютюнопушенето.“ Така ЗАВЪРШВА материалът на агенция „Фокус“, който останалите информационни сайтове светкавично препубликуваха в последните часове. Аре, говорете за младите хора, де? Чакам. Говорете ми. Нали е излишно да споменавам, че ако бяхте говорили толкова за младите хора през последните 23 години, колкото изприказвахте за 2 дни по адрес на тютюнопушенето, сега нямаше да сме на тоя хал**?
И тъй с цигарките. Всеки иска да сподели мнение, всеки иска да бъде чут, въобще, палим се като на събрание на революционен комитет. Ще кажете – медиите са виновни, промиват ни и т.н. Да, и това за никого не е тайна. Но значително по-малък брой хора си дават сметка, че медийната реалност в България има свръхестествената способност не просто да влияе върху живия живот, ами направо да го подменя. Този път беше достатъчно официалните медии да дадат тон за песен с това пушене, та да я подхване ехото на социалните мрежи и да се стигне до разговори по въпроса във всяка ежедневна ситуация, в която съм попадала през последните 48 часа. Същото се случи и онзи ден с изучаването на турски като ЗИП в средните училища – чули-недочули, патриотите наизскачаха да се бият в гърдите на културно-исторически тематики, та чак забравиха за кръвното предателство на храбрия революционен водач Волен Сидеров, който сега обяснява, че ДПС вече не били били инструмент на Анкара. Аман, бих казала. Ето ви малко истински новини:
Никога ситуацията в страната не е била толкова зле. Не говоря само за цифри, а за способността ни да мислим със собствените си глави. Сложете мишле в малък кашон и само наблюдавайте. Тогава пак се сетете за „отчаянието на гражданите“. И нашето е ожесточена борба за оцеляване с твърде слаба стратегия, причинена от некомпетентност.

* От кит. 一叶障目不见泰山 – „едно листо ми закрива окото и пречи да видя Тайшан“

**Апропо, курсивът не е случаен. Хубаво е да си даде сметка човек, че обществено-политическият речник на българина – от Кънчо до Кеворк Кеворкян, ако щете, се изчерпва с не особено дълъг списък от заучени изрази. Я да си преговоря темите по фразеология… Как беше: фразеологизмите се употребяват с цел постигане на експресивност, само че тя е обратно пропорционална на честотата на употреба. Ще рече, колкото по-често използваме даден израз, толкова повече той се изпразва от съдържание. А ние нашите сме ги покъсали вече, но явно няма пари за нови купешки фрази.
Споделете в социалните мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *