Йоанна Иванова: Бисерите на глупостта и перлите на възмущението

06.06.2013

ВЪЗМУЩЕНИЕНепосредствено след обявяването на резултатите от матурите по традиция изнесоха пред публичното пространство ежегодните бисери на завършващите. Тази година на прицела на ученическото (не)познание беше Яворов и създаването на писмен текст по зададена тема отново се оказа предизвикателство за голяма част от зрелостниците.

И – пак по традиция – има страшно втрещени. „Ужас!“, „Срам!“, „Майчице!“, „Страшно е!“ и подобни кратки гръмки възклицания синтезират отклика на интернет обществеността относно зрелостниците, генерализирайки ги като неграмотни лумпени, които са срам за нацията. Отново заехме удобната ни и любима позиция на „възмутени“. Прекрасен повод за възрастните, милеещи за времето на социализма, отново да насочат укорително пръст в посока на деградиралите и неграмотни млади хора. Кръгът на „възмутените“ прие силно апокалиптично бисерите на учениците като някакъв предвестник за разрухата на страната или смъртта на литературната мисъл. Поредният претекст да се изявим като патриоти и родолюбци по възможно най-бутафорния и псевдо начин –хулейки някой друг.

Апропо, сигурна съм, че голяма част от негодуващите по адрес на зрелостниците също биха сътворили по някой бисер, ако им връчим белия лист. Ученическите бисери не са явление – те се произвеждат ежечасно във всяка класна стая, а по матури са традиция. Това обаче е напълно естествено следствие от изпит и е безпредметно да предизвиква подобен масов потрес. Не невежеството и лошият изказ на някаква група млади хора са фатални за обществения прогрес , а вкорененият байганьовкси манталитет,схващането, че вината винаги е в другия, а не в нас и навикът постоянно да се оплакваме от проблема, но не и да търсим неговия източник и възможностите за решение. А ако проведем експериментална журналистическа анкета на улицата на тема познанията на случайните минувачи за личността и творчеството на Яворов (или на произволен български автор) резултатите ще са дори по-трагични. Но това е друга тема.

За мен лично бисерите не са учудващи. Не всеки може да пише на прима виста, не всеки проявява интерес в сферата на литературата и не всеки се прекланя пред творческия гений на Яворов. (О, ужас!) Интересите на младите хора са разнопосочни, силата им е в различни сфери, които не винаги имат пресечна точка с литературата. Много от зрелостниците не пишат тема именно защото знаят, че писането на литературно съченение или есе не е по техните способности. А и не трябва да бъде. Отдавна отмина времето, когато всеки трябваше да разбира от всичко. Задълбочените литературни анализи, на които всеки ученик се натъква през годините, които със своя тежък, сложен и често неразбираем език се опитват да анализират дадено произведение, дисекцирайки го до крайност и изваждайки смисли и послания, които дори сигурно самият автор не е знаел, че иска да отправи, имат допълнителен принос към все по-слабия интерес към литературата. В съчетание с масовото нечетене на книги, твърдения като „В духа на плакатната експресионистична живопис стиховете са рамкирани двукратно в два графически варианта“ или подобни произволно взети от някоя от познатите книжки с анализи, звучат претрупано, усложнено и трудно за разбиране.

Начинът, по който изучаваме литература в момента, често създава илюзията, че това е материя, която изисква свръхспособности и съкровище от лексикален запас, за да бъде овладяна, разбрана и интерпретирана. В съвкупност подобни фактори методично отказват учениците от четене или писане по литературна тема, което води до т.нар. „бисери“, които днес ни втрещяват. Напразно обаче, защото всяка година е имало, има и ще продължават да се произвеждат словесни гафове по изпити и това е напълно закономерно – наред със сълните има и слаби ученици. Но вместо да хулим, можем да се постараем да подобряваме собствения си изказ, да връчим по една книжка на детето до нас и да оценим факта, че наред с дозата невежество, която обичайно витае из някаква част от зрелостниците, випуск 2013 излиза на терена на живота и с много млади хора, които с уменията и качествата си тепърва имат какво да показват.

Споделете в социалните мрежи

1 коментар за “Йоанна Иванова: Бисерите на глупостта и перлите на възмущението

  1. Avatar
    Ния Давидова
    06.06.2013 at 16:04

    Ако преди време “бисерите” и на мен ми се струваха забавни, то сега, когато държах матура и изминах целия път на българското средно образование, изобщо не ми е смешно в този невинен смисъл на думата. И, не, не се възмущавам от връстниците си, защото разбирам причините да напишат нещо такова, които причини, не зависят от нас, а от “ковачите” на българското статукво. Ако се вгледаме по-задълбочено в тези “бисери” ще видим, че те всички са само едно неуспешно “пресътворяване” на прочетено или чуто. А самият факт, че възпроизвеждането може да предизвика повдигане на вежди, или ехидна усмивка у сърфиращия из интернет средностатистически български гражданин, означава, че образователната система не си е свършила работата. И нещо също толкова важно-писането “на прима виста” наистина не е умение на мнозина. И това е напълно нормално. Друго-намирам за странен факта, че тези “бисери” предизвикват възмущение в едно общество, което не изисква от политиците си да инвестират в българската култура. Едно общество, което е свикнало с турските сериали и риалити предаванията, което отдавна не чете нито Яворов, нито “утехата Вазов”, както го нарича Георги Господинов. Да, знам, че генерализирам и знам, че има редица изключения. Но окаяният вид на градските библиотеки, галерии и театри.. бие на очи пред лъскавите витрини на “моловете”. Така че това масово възмущение от “глупостта на зрелостниците” ми се струва силно парадоксално, малко злобно, и много неистинско. Смейте се пасивно, но се смеете на бъдещето на България, на собствените си деца, на нивото, до което е докаран българският народ, за който Яворов плаче.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *