Редно ли е да са по-ниски данъците върху детските стоки?

От Асоциацията на търговците на стоки за детето лансираха идея за премахване на ДДС върху стоките за деца до 3 години. Аргументират се с ниската раждаемост и тежката демографска криза, която би намаляла, според тях, ако данъците върху стоките за децата са по-ниски. В момента дори събират подписка по въпроса. На пръв поглед звучи съвсем разумно – трябва България да подпомага децата си, трябва да направи тяхното отглеждане възможно най-лесно и евтино. По-задълбоченият анализ обаче сочи друго.

Има два начина да се управлява ДДС – или е фиксирана ставката и е еднаква за всички, или е диференцирана и е различна според визията на държавата за това, кое е важно, и кое – не. В случая България е избрала да няма диференцирана ставка на ДДС, като изключим туризма. Това се прави по няколко причини – българската данъчна администрация няма капацитет да се справи с администрирането на различни ставки на ДДС. При такава диверсификация просто ще се случат повече измами с ДДС и източване на данъка, а това е един от най-големите бичове на и без това продънения ни бюджет.

Вторият аргумент против такава мярка е, че няма никакви гаранции, че при сваляне на ДДС, търговците ще намалят цените. Както виждаме тази инициатива се подема именно от търговците на детски стоки, а не от родителите на деца до 3 години. Това дава основания да се мисли, че е възможно да има скрит мотив на търговците – ДДС върху техните стоки пада, с което те си увеличават печалбите с 20%. Дано това не е вярно, но в България сме се нагледали на какво ли не и не смятам, че подобен сценарий ще изненада някого.

Третият и най-важен аргумент против диференцирането на ДДС за облекчаване на бюджета на младите родители е, че качествената, истинската социална политика не се прави “на входа” с освобождаване от данъци, а на “изхода” – с употребата на тези данъци. При премахване на данъка за всички такива стоки, дори и да приемем, че това ще доведе до сваляне на цените, то ще облагодетелства всички родители на малки деца, а не само нуждаещите се. Социалната политика не трябва да се прави на калпак и с един аршин да се мерят нуждите на всички. Социалната политика трябва да е насочена към индивидуалните потребности и нужди на хората и да подпомага най-много най-нуждаещите се. От политика на калпак сме се нагледали през годините и е видимо, че това не е донесло просперитет на хората.

Не мисля, че е разумно и целесъобразно да премахваме ДДС върху детските стоки. Със сигурност трябва да се търсят начини за подпомагане на родителите на малки деца, но това трябва да се прави обмислено, стратегически организирано и с дългосрочна визия. В една бедна държава като нашата, всяка стотинка е важна и нямаме право да хабим и левче по идеи, които няма да донесат нищо на хората. Затова нека не се хвърляме сляпо по всяка идея, която първосигнално звучи добре, а да търсим аргументираната и издръжлива позиция, която всъщност ще донесе нещо. Твърде малко са ни ресурсите, за да ги пилеем.