Защо поливането с ледена вода не помага на никого

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. “висящо кафе”. Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно “висящо”, което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха “висящ хляб”, не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна “благотворителност” – “ледената кофа”.

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с “алтруизъм”. Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

“Ледената кофа” е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм “party killer”, обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

“Ледената кофа” е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с “алтруизъм”, т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже “Браво!”, защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да “номинираш” някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с “алтруизъм”, не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме “Могилино”, нямаше да съберем луди пари и от едно голямо “Могилино” да направим 20 малки “могилинчета”, които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае “алтруистите”, които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме “Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?”, ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност.