“Базука” на големия български автор Криско е произведение, което по един умел и фин начин представя душевните терзания на Аза в условията на агресивна модерност, която с изкушенията си създава предпоставки за дуалност и колебливост у лирическия герой, който изпитва едновременно желание да бъде с любимата си, но и осъзнава сложността на това да завладее… сърцето й. Особено в рамките на една плетора от възможности за физическо и душевно развитие, която създава колебания у героя и показва невероятна дълбочина на неговите терзания.
Творбата започва с признанието на Аза, че “Тя” е жена, “която грам не й пука”, което издава тихото възхищение на лирическия герой от нейния твърд характер. За да подсили това разбиране за нея, той подчертава информацията, която е разбрал по публични източници (“казаха ми”), че тя “има с к’во да се фука”, т.е. тя освен, че не изпитва притеснения за възможностите си е и уверена в себе си, но това, според публичното разбиране, е съвсем оправдано. Тристишието завършва с призив тя да разклати своята “базука”, което е поантата на цялата творба, поради което заслужава да получи по-внимателно анализиране.
Базуката е символ на мощно оръжие, което има бойната задача да поваля големи, бронирани или множество цели. Базуката в творбата е най-силното и голямо оръжие на обекта на възхищение на Аза. В този смисъл призивът му за “разклащането” на оръжието открехва вратата към душевните трепети на героя – той иска да е заплашен, но и възхитен от нейните оръжия. Лирическият Аз се възхищава на мощта на любовното й оръжие и иска да изпита трепета на заплахата от него. В този смисъл героят изпитва сладък блян към заплахата да падне жертва в любовната игра с базуко-притежалката.
Към ключовата част на творбата трябва да се причисли и сравнението на базуко-притежателката с всичко свидно на Аза – “коли, апартаменти”, като той отива дори с една крачка напред и я сравнява с неговия “замък” и “Бентли”, т.е. тя не е просто кола – тя е “Бентли”, тя не е просто апартамент – тя е “замък”. Освен това тя е “короната на всички манекенки”, т.е. тя е толкова красива (“толкова медена”), че представлява копнеж за всяка манекенка. Както е известно манекенките в популярната култура бленуват само за корони, а базуко-притежателката е корона сама по себе си, т.е. тя е обект на възхита и желание от страна на всички други красиви жени. Суперлативите към обекта на оръжейно възхищение на Аза се сипят един след друг и издават богатия речников и емоционален капацитет на героя да опише и обрисува с най-ярките краски колко точно е запленен от базуко-притежателката.
В следващите редове на творбата обаче избуява дуализмът в творбата, показва се раздвоението на Аза и неговите колебания и душевни терзания, които са отличителен белег между добрите и великолепните литературни производения. Лирическият герой посочва изненадата и възмущението си от това, че тя така му се “дърпа”, както и от факта, че тя не спира да получава “съобщения” и “предложения”. С други думи героят се намира във висококонкурентна среда, тъй като не само той е любител на смъртоносните оръжия за масово поразяване, с които обекта на неговата възхита е добре снабдена. Героят е притеснен от тази конкуренция, изпитва колебания дали той е най-добрият сапьор за обезвреждането на бомбите, с които тя е заредена. По-нататъшното признание, че “всяко лъвче иска да те дъвче” е допълнителен индикатор за неувереността на Аза, който се усеща в съревнование с кралете на джунглата – лъвовете.
Неговата увереност не е достатъчна, за да преодолее всички тези кандидати за нейната базука, което създава предпоставки за душевните терзания на героя. През открехнатата врата на неувереността в собствените сапьорски умения се промъква демонът на колебанието – героят сам признава, че “нашите момичета, те са най-красивите”, с което тихо въвеждане на множествено число се индикира, че героят би могъл да открие и други базуки, гранати и бомби сред други носителки на смъртоносна сексуалност. Това идва да покаже, че героят би искал да види разклатената заплашителна базука на обекта на неговата възхита, но би искал да има възможност да отбелязва възхитата си и от красотата на чуждите въоръжени сили.
Заключение
“Базука” на Криско е пример за модерно и модернистично творчество, с което авторът прави тънък, едва доловим анализ на любовните трепети, през които минава модерния млад човек – той иска да бъде заплашват от любовното въоръжение на някоя красива военна героиня, но понеже дамите с най-заплашителни базуки често са обект на многостранен интерес, той е готов да открехне вратата и за други носителки на смъртоносни любовни оръжия. Можем да очакваме поетът да възпее нечий “бомби”, “танкове” или “водни оръдия”, като с “Базука” би могло да се даде начало на военно-армейският цикъл на автора, с който той да продължи да описва в характерния си социо-критичен стил белезите на модерното общество.
Бико, това е първата в историята литературна критика върху “анализ” на творба на Криско. 😀
Винаги съм се чудил на хората с капацитет, интерпретиращи по подобен начин теразнията на главните герои в разни бози…Що се занимавате с глупости, които не заслужават времето ви и после случайно и аз загубя своето 🙂
Иначе по темата – мисля си прекалил с милитаризма, тъй като в случая според мен авторът е искал да до-каже (казах го) тезата си чрез приемане на контра теза и нейното атакуване(както при доказване на математически теореми), че любовта ще спаси света посредством противопоставяне на ценностния модел и хиперболизиране на дуализма. Модерното в текста е силно подчертано с цели 5 споменавания, но го отдвам на тезата, че модерното е носител на Ретроградния Меркурий в човешката еволюция и епитафия на БГ цивилизацията, представен иначе като апотеоз на собствената ни …посредственост.