Има една съществена грешка, която мнозина допускаме. И тя е, че подхождаме с “не”. “Не” на това. “Не” на онова. Не. Не и не. Негативизмът има място, той е балансираща сила. Но от години в обществото ни има само “не”. Няма я другата балансираща сила. Няма го позитивизма. Няма я надеждата.
Коя е онази позитивна сила в обществото? Онази, която казва “Да”. Която казва не срещу какво се бори, а за какво се бори. Която чертае хоризонти. Която кара хората да мечтаят. Която иска да постига цели. Която иска да вдъхновява. Няма я. Да си лепнеш “Да” на челото обаче не те прави позитивен. Да даваш надежда и да чертаеш големи цели не е брошка, за да си я закачиш на ревера. Това е дълбоко, искрено и осъзнато разбиране, че трябва да създаваш, а не да рушиш.
Съграждащата сила в обществото ни (в политиката, в науката, в изкуството, в бизнеса и т.н.) е изолирана. Всеки на терена се бори СРЕЩУ нещо или в още по-лошия случай – срещу някого. А кой се бори ЗА нещо? Коренна промяна може да има само с надежда.
Няма общество, което да е успяло като си седи самичко в пещерата на отчаянието. Когато решиш да излезеш от нея и пожелаеш да видиш хоризонта, тогава мракът ще остане зад гърба ти. Иначе ще си живееш в тъмното.
Автор: Петър Кичашки