Каква е причината Столична община да иска да изгради инсталация за изгаряне на РДФ в “Топлофикация”? Какво е РДФ? Вредно ли е? Полезно ли е? Всички тези въпроси съществуват в публичното пространство, но не намират сякаш адекватен отговор. Адмирации заслужава омбудсмана Мая Манолова, която алармира за казуса.
Имах период в живота си, в който се занимавах активно с темата с оползотворяването на отпадъци и рециклирането. Точно това е и причината да си позволя да споделя лично мнение по този въпрос. Като цяло темата с отпадъците винаги ми е била близка до сърцето. Намирам, че управлението на отпадъци е един от цивилизационните белези, които отделят модерното от примитивното общество. Уви, гледайки каква е политиката ни към отпадъците, сякаш не спадаме към първия тип общества.
Какво представлява това изгаряне на РДФ?
RDF значи Refuse-derived fuel. Де факто представлява пресован (палетиран) отпадък – биомаса, неграградима пластмаса, хартия и други. Проблемът често в този тип отпадък е, че не е изключено при лошо сепариране в РДФ-масата да попаднат и опасни отпадъци, които не са за пелетиране.
Самото изгаряне на RDF е архаична технология, която доказано влошава качеството на въздуха. Само ще кажа, че за последните 25 години в САЩ няма нито една нова инсталация от този тип. В Китай, където поради ръста на икономиката има огромен излишък на отпадъци, протестите срещу изгарящите инсталации прерастнаха в сблъсъци. Подобни остри протести имаше и в Русия, и в Ирландия, и къде ли не.
При процеса на горене на RDF се отделят много сажди и други замърсители на въздуха. За да стане по-малко неприемливо е необходимо при изгарянето да се гарантира използването на най-модерни сероочистващи инсталации. Които струват допълнително един вагон с пари.
Същевременно, ако ще говорим за топлинно третиране на отпадъци има далеч по-качествени и безвредни за въздуха и хората технологични решения. Като например плазменото третиране, при което отпадъка се превръща в синтетичен газ, който гори на обикновена инсталация за горене на природен газ и замърсява точно толкова, колкото се замърсява и в момента при горенето на въпросния природен газ. Разбира се, много по-добро решение е отпадъкът да се рециклира, а не да се гори. Но ако ще говорим за топлинно третиране, то горенето на RDF е най-вредният метод.
Разбира се, че горенето на РДФ се прави и в чужбина. Но като цяло държавите вървят към ограничаване на тази технология. Например в една Гърция няма нито една инсталация от такъв тип.
Има нещо гнило в Швеция
Винаги, когато стане дума за изгаряне на РДФ, се дава пример с Швеция. Скандинавската държава има инсталации за горене на РДФ с огромен капацитет. Поради това страната е принудена да “купува” отпадъци от съседките си. Да се слага обаче автоматично знак за равенство между нещо, което е “полезно” и нещо, което се прави в Швеция е просто несериозно.
Причините в Швеция да е такава системата с третиране на битовите отпадъци се корени в това, че в страната бяха направени огромни инвестиции през годините в тази технология. Така да се каже Швеция се превърна в РДФ хъб на Северна Европа. Но там има и друго – нали не се съмнявате, че инсталациите за горене на РДФ в Швеция са снабдени с най-високия клас сероочистващи инсталации? А мислите ли, че с такива ще се сдобие “Топлофикация”?
Отделно Швеция всъщност се превръща в брилиянтен пример как изгарянето на РДФ всъщност е задънена улица. Според европейските норми до 2030 г. страната ще трябва да рециклира 65% от отпадъка си. Но изгарянето не е рециклиране. Така че проблемите в шведската приказка тепърва предстоят.
С други думи…
Ако безкритично се позволи изграждането на инсталация за горене на РДФ към “Топлофикация”, има реалната опасност въздухът в София да стане още по-мръсен от сега. Има остра необходимост от граждански контрол и повишено внимание върху този процес. Ако го изпуснем има вероятност утре да се събудим като в Пекин:
Автор: Петър Кичашки
Дата на публикуване: 02.03.2018