Имам много приятели, които имат някакъв тип увреждане и изпитват големи притеснения да пътуват със самолет. Въпросителните при такъв тип пътуване за хората с увреждания са много. Страховете също са много. Особено, ако използваш инвалидна количка. Затова реших да дам няколко кратки съвета и да опиша в известна степен как се случва целият процес. Ако сте подготвени достатъчно добре, пътуването не представлява никакъв проблем. Жалко е, че от притеснение и незнание много хора с увреждания не пътуват, дори и да имат тази възможност. Както добре знаем – човек е човек, когато е на път.
Така, преди да продължа с кратките съвети относно пътуването, да направя три важни уточнения. Първо, това е практически наръчник, а не правно-юридически преглед на вашите пътнически права. Юридически прочит може да намерите както в самия Регламент на Европейския съюз и Съвета относно пътуването на хора с увреждания, така и добре разработеното резюме от сайта “Правата ми”. Второ, тези насоки при пътуването със самолет изхождат от моя практически опит. Съответно ще касае в по-голямата си част хората с двигателни увреждания. Трето, всеки човек е различен. Има състояния, при които пътуването би застрашило живота и здравето на човек. Затова е хубаво да се консултирате преди летене. Но това не трябва да се превръща в извинение. Познавам хиляди хора с увреждания от цял свят и от тях единици са онези, които реално не могат да пътуват.
По същество към пътуването на човек с увреждане
Когато сте с увреждане и трябва да пътувате в чужбина, въпросите са много. Аз лично, винаги когато ми се е налагало да пътувам със самолет, съм следвал следните стъпки:
1. Решавам дали сам ще си купувам билети или ще използвам услугите на агенция.
И двете неща са възможни, но ако пътувате за първи път в чужбина, препоръчвам да използвате агенция. За предпочитане да е голяма и да има опит с превозването на хора с увреждания. Но без значение дали агенцията е голяма или малка и дали вие сами ще си резервирате билети или друг ще го направи вместо вас, важно е при запазването на билетите да сте много точни в описването на вашите конкретни изисквания при пътуването.
2. След като реша как точно ще се организира купуването на билетите, правя детайлно обяснение към авиокомпанията и летищните власти.
Да приемем, че агенция ще ви резервира пътуването и че ползвате инвалидна количка. Необходимо е да подадете минимум следната информация:
- Електрическа или рингова е количката ви? Сгъва ли се? Каква е приблизителната й ширина, дължина и височина? Какво е приблизителното й тегло? Ако е акумулаторна – батериите сухи ли са или течни?
- От какъв тип асистенция имате нужда? Това по всяка вероятност е най-важната информация, която трябва да предоставите. Необходимо е към авиокомпанията и съотвените летищни власти да се направи така нареченият SSR (Special Service Request или на български – Искане за специализирана услуга). В общи линии има няколко категории асистенции, които може да заявите, като е важно спазването на конкретния код, за да няма грешки. Категориите са:
- WCHR – това са пътници, които могат сами да изкачват и слизат по стълби, могат сами да се придвижват в самолета, но имат нужда от количка и/или асистенция за изминаването на разстоянието от и до самолета. В общия случай в тази категория попадат хора, чието увреждане води до използването на някакъв тип леки технически помощни средства (канадки, бастун и пр.).
- WCHS – това са пътници, които не могат сами да изкачват или слизат по стълби и които имат нужда от съдействие с достигането до самолета. Те обаче могат сами да стигнат до седалката си в самолета, т.е. възможно им е да правят по някоя и друга крачка самостоятелно.
- WCHC – това са пътници, които изцяло не могат да се придвижват сами. Не могат нито сами да качват стълби, нито сами да се прехвърлят на друга количка, нито да стигнат сами до мястото си в самолета. Поради характера на моето увреждане, аз се намирам в тази категория. На някои летища на тази услуга казват “seat-to-seat”, т.е. услуга от и до мястото, на което пътува човекът с увреждане.
3. Запазвам си билети като търся опция с възможно най-малък брой прикачвания
Прикачванията по принцип са допълнително усложнение, което винаги се опитвам да избегна. Причината е, че за мен като пътник, който има нужда от пълна асистенция на всяско летище, всяко кацане и излизате неминуемо е свързано с голям обем от прехвърляния. Затова винаги се старая да търся или директни полети, или ако такива не са възможни, то с минимален брой прикачвания. Разбира се, понякога човек няма особен избор. Но, когато избор има, аз поне винаги гледам да намаля прикачванията максимално.
Познавам хора, които предпочитат много прикачвания и дълъг престой на летище, за да имат време да разгледат близкия град. Като човек с увреждане обаче винаги съм избягвал този подход, защото тогава се сблъскваш с допълнителна логистика – как да стигнеш от летището до града, с какъв транспорт, колко време ще отнеме и т.н. Общо-взето, когато пътуваш и си с увреждане се налага да организираш сериозно логистиката около себе си и затова поне аз предпочитам да огранича този род експерименти. Но ако имате енергия и желание – винаги имате възможност да изберете повече прикачвания и/или престои, за да обиколите наоколо. От вас зависи.
4. Ако имам прикачвания, винаги внимавам за времето между полетите
Винаги трябва да си има човек едно на ум за времето на своя престой на междинното летище, ако има прикачване. Случвало ми се е в Париж (Летище “Шарл дьо Гол”) и във Франкфурт да изпусна самолет, защото имах малко над час между двата полета. Когато си с увреждане и особено ако попадаш в категорията WCHC, тогава имаш нужда от доста време. Вярно, хората, които ти асистират обикновено правят чудеса, за да те прекарат по най-бързия път и без да се налага да чакаш на опашки. Проблемът обаче е, че самото слизане от самолета отнема много време.
При кацане, ако си с увреждане, по дефиниция слизаш последен от самолета. Просто трябва да се изкача всички пътници да слязат, за да могат да те прехвърлят и свалят от самолета. Ако пък не сте на ръкав, то тогава процедурата отнема още повече време, защото обикновено те качват от самолета в един лифт (превозно средство, което се вдига до нивото на самолета и после те сваля на кота нула), а това само по себе си е още 10-15 минути отгоре. Отделно винаги самолетът може да закъснее, при което вашето време за реакция се скъсява допълнително. На тежки и натоварени летища тип “Хийтроу”, “Шарл дьо Гол” или Франкфурт, избягвам да правя прикачвания, ако имам под 2 часа между полетите.
Как се случва самото пътуване?
Когато човек с увреждане пътува за първи път със самолет, обикновено има нужда от много детайлна информация за това какво и как точно се случва. Поне моят случай беше такъв. Познавам и други хора, които винаги се притесняват и искат да знаят максимално много за процедурите и как се случват нещата. От моя опит, нещата се случват горе-долу в долуописаната поредност, когато имате нужда от асистенция до седалката в самолета (WCHC).
Първо
При чекирането на багажа, ако сте с електрическа количка, ще ви я чекират също като багаж. Това е безплатна и стандартна процедура. Прави се понеже по-големите колички (несгъваемите най-вече) не могат да пътуват в пътническото отделение на самолета. Затова ги чекират като багаж и ги слагат в багажното. В зависимост от конкретната ситуация, могат или веднага на гишето да ви вземат количката, или да ви я оставят до качването в самолета. Най-често предпочитат да ви оставят на собствената ви количка до бординга в самолета. Иначе се налага да ви прехвърлят на тяхна рингова количка, на която да изчакате докато дойде време за качване.
Второ
При извършването на самия бординг, преди влизането в самолета ви прехвърлят на едно мъничко столче. То е с колелца и обикновено е доста тясно и неудобно (особено за слонове като мен). Причината за това прехвърляне е, че обикновена количка не минава на пътеката между седалките в самолета. Въпросната пътечка е толкова тясна, че двама души обикновено не се разминават.
Впрочем, за разлика от при кацане, при излитане винаги ви качват първи. Причината е, че в самолета е доста тясно и без хора, а какво остава като е пълен. Някои летища даже отказват да те качат, ако случайно си се забавил и другите пътници вече са на борда. Така че – гледайте да сте на време. Обикновено аз предпочитам да съм поне час и половина преди полета на летището. По-добре много по-рано, отколкото малко по-късно. Това е летищният принцип, който гледам винаги да спазвам, за да ми е спокойно пътуването.
Като ви прехвърлят на столчето ви водят до мястото ви и ви прехвърлят на него. Тъпото е, че повечето авиокомпании настояват човекът с увреждане да се вози до прозореца. Поради това се налага да ви придърпат до въпросната седалката. Причината е, че ако седне неподвижен човек до пътеката, за да седнат другите пътници до вас ще трябва да ви прескачат. А в случай на авария, това би станало и животозастрашаващо за тях. Понякога обаче може да се случи да седнете и до пътеката. Зависи от резервирането на билетите, както и от това кой седи до вас. Ако пътувате с приятели, обикновено авиокомпаниите (дори стриктни такива като “Луфтханза”) не възразяват да се размените.
Трето
Като си седнете на мястото започва същинското пътуване. Да си знаете, че по принцип самите седалки са доста неудобни, та ако имате нужда от специална възглавничка, подсигурете си я. За предпочитане е да си я вземете от вашата количка. Ако не можете да се придвижвате сам из кабинета, за вас ще е изключено да ползвате тоалетната на борда. Тя е миниатюрна и е сложно да се ползва от хора с някакви двигателни увреждания. Следователно трябва да си плануват и този елемент от пътуването. Имате няколко варианта – можете да избягвате течностите, да ползвате тоалетна веднага преди качването в самолета или да ползвате катетър. Лично аз не пия много течности, което макар и опасно, е моето решение. Но това си зависи от вас, просто си знайте, че тоалетната в самолета се ползва трудно или никак.
Четвърто
Кацане. В Европа полетите са сравнително кратки, така че между час и половина и два часа и половина от излитането, ще дойде време за кацане. След като самолетът се приземи, ще трябва да изчакате всички пътници да слязат, за да дойдат асистентите на летището да ви вземат. Според зависимост от вида полет и от броя пътници, това може да отнеме обикновено от 5-6, до 15-20 минути. Като дойдат хората от летището, ще ви прехвърлят обратно на малкото столче, ще ви изведат от самолета и ще ви прехвърлят или на вашата количка, или на тяхна оборотна такава, докато ви докарат вашата.
Как се случва самото прехвърляне?
Ако сте от типа хора с увреждания, които не могат сами да се прехвърлят (WCHC), тогава сигурно ще ви е важно да разберете как става въпросното нещо. Важно е да знаете, че асистентските услуги се осигуряват от летищните власти, а не от авиокомпаниите. Т.е. можете да очаквате в общия случай, че ще ви съдействат хора, които това правят по занятие и го правят професионално. Винаги асистентите са двама. Технологията е такава – единият минава зад вас и ви хваща под мишниците. За да не ви се изплъзнат нагоре ръцете, асистентът хваща ръцете ви, след като неговите минат под мишниците ви. Другият асистент ви хваща за краката и координирано ви повдигат, за да ви прехвърлят.
Прехвърлянето по прицнип никога не е особено приятна работа и може леко да ви натъртят тук-там при самото местене, но като цяло не е нещо особено. Със сигурност не бива прехвърлянето да ви откаже от пътуване. Да, не е много приятно, но то и да ви прехвърлят сутрин от креват на количка не е много приятно, но е значително по-приятно отколкото да си седи човек цял живот в кревата.
Съвети
Мога да дам няколко кратки съвети, които изхождат от личния ми опит. Винаги може да не се съобразявате с тях. Но за мен са важни неща, за които винаги внимавам.
Първо, вече не позволявам да ме свалят по стълби. Две пъти ми се е случвало и е доста опасно и неприятно. Важно е да си знаете, че летищните власти не са длъжни по принцип да осигурят кацане на ръкав или използване на лифт. Но другото е опасно. Падал съм няколко пъти по стълби (не при пътуване със самолет, а по принцип) и не искам да минавам друг път през това. Поради тази причина вече съм категоричен на летища – ако решат (случайно) да ме свалят по стълби, отказвам и настоявам за лифт. Тяхна е работата да ме свалят безопасно. Впрочем, oт години не са искали да ме свалят по стълби. Основно ползват ръкав или лифт. Така че в общия случай няма да имате проблем.
Второ, гледам асистентите да са здравички. Аз съм доста тежък и предпочитам асистентите да са в добре физическа кондиция. Не съм сексист, дори напротив. Но ми се е случвало жена асистент да се включи в опита за мое прехвърляне от едно място на друго. И като цяло опитът беше дълбоко неуспешен – изпуснаха ме на гейта и се повъргалях по земята докато не се появиха няколко случайни пътника да помогнат. Не искам да умаловажавам дамите, които се занимават с този тип работа. Далеч не! Но просто аз познавам себе си и знам колко съм тежък. При други хора сигурно биха се справили прекрасно, но в моя случай си трябват здравеняци, иначе има опасност от изпускане.
Трето, винаги следвам златното правило от “Пътеводител на галактическия стопаджия” – “Без паника”. Спокойно. Няма да ви оставят в самолета или на летището. Няма да ви се случи нищо лошо.
В заключение
Просто пътувайте, ако ви се отдаде такава възможност. Никога не съм позволявал на тялото ми и увреждането ми да диктуват положението. Аз решавам, не увреждането. И ако мога, и ако искам да пътувам – то, ей Богу, ще пътувам. Нищо страшно няма. Важното е човек да се движи, да пътува, да се среща с нови хора, да работи, учи или да се забавлява. С други думи – важното е човек да живее! Да, поняга ще има трудности. Да, понякога ще има неприятности. Но в крайна сметка да се живее е хубаво. И когато човек не пътува, изпуска много от хубавото на живота. Изпуска приключението, изпуска новите усещания, новите преживявания, новите хора, новите възможности. Пък животът, в крайна сметка е един. Не позволявайте на страховете ви да ви диктуват живота. Хубав е. Изживейте го и пътувайте!
Автор: Петър Кичашки