Цензурата в социалните мрежи трябва да спре

02.09.2018

Цензурата

Социалните мрежи се превърнаха в нещо сякаш вплетено в самата тъкан на съвремието ни. Не мога да се сетя за човек, който няма акаунт в някоя социална мрежа. Сигурно и с повечето от вас е така. С оглед на това цензурата, която Фейсбук, Туитър и Гугъл са започнали да налагат е нещо, на което трябва да се противопоставим с всички сили.

Наскоро включително президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че цензурата, налагана от Фейсбук, Туитър и Гугъл трябва да спре. Гугъл, според президента на Щатите, се държи особено опасно. Тръмп сочи, че търсачката изкривява търсенията за него с цел да показва резултати от “вражески” медии. Както вече отблязах пред една от най-големите медии у нас – Dnes.bg – затова си има причина. Просто медиите, в т.ч. и търсачките, и социалните мрежи, често заемат страна в политическите процеси Отвъд океана. Впрочем в тази битка са впрегнати активно и разузнавателните служби, но това е друга тема.

Но тук става дума за нещо много повече от политическите битки в САЩ. Става дума за свободата на словото на всички ни. Правото да изразяваш свободно мнението си е едно от най-големите достижения на конституционализма. Без свобода на словото, просто няма демокрация. Първата крачка към тоталитаризъм е да ограничиш свободата на хората да мислят и действат по свое усмотрение.

Ами “езикът на омразата”?

Забелязъл съм, че под “език на омразата” много често се разбира просто “мнение, с което не съм съгласен”. Простете, но аз по занятие се занимавам с борбата срещу езика на омразата. В този смисъл считам, че знам за какво говоря. Езикът на омразата има ясна и точна дефиниция. Същевременно обаче в последните години разбирането за този ужасен феномен започна да се променя. Под напора на политически разбирания виждането за “език на омразата” започна да се разширява, за да достигне абсурдни пропорции.

Към днешно време сякаш 2/3 от всички твърдения, че нешо е “език на омразата” се оказват грешни. Този феномен съществува, но активистие (глобалистите) го изкарват едва ли не епидемия. Впрочем, глобалистите преследват конкретни цели с това поведение, но това е друга тема. Общо-взето този важен термин започна да се разбира точно като “всичко, с което не съм съгласен е език на омразата”. Често борещите се срещу езика на омразата дори го ползват най-често. Истината е друга. Просто под фалшивия флаг на борбата с този зловреден феномен се води една друга борба. А именно борбата за забрана на различността. Различността във вижданията, политическите пристрастия, религиозните възгледи или като различността от мейнстрима.

Цензурата като оръжие на мейнстрийма

Глобалистите в последните три десетилетия превърнаха себе си в мейнстрийм. Тяхното разбиране за света стана господстващо особено след падането на Берлинската стена. Това е нормално и естествено. В крайна сметка хората трябва и ще продължат да пътуват, да търгуват и да контактуват помежду си. Но глобалистите отидоха твърде далеч в искането си да заличат националните идентичности. Прекрачиха невидимите граници, които трябваше да останат недокоснати. И сега ще берат плодовете на недалновидността си.

Едно от тези отивания твърде далеч е именно цензурата в социалните мрежи. Този тип платформи далеч не са обикновен новинарски сайт. Вярно е, че те са частни компании и такива трябва да останат. Но с налагането на цензура над консервативните, национално-отговорните и въобще над гласовете, които се различават от мейнстрийма, социалните мрежи загърбват собствените си правила за ползване. Тези платформи трябваше да са за всички. Пък, ако не искат собствениците им да се ползват от всички – нека го кажат! Нека го заявят открито да ги видим.

Не. Вместо това те предпочитат да блокират, цензурират и крият неудобните за мейнстрийма гласове. Не смеят да кажат открито “Да, цензурираме ви, защото не ви харесваме”. В този смисъл понякога социалните мрежи действат като оръжие на мейнстрийма, позволявайки личните им пристрастия да вредят на независимостта на платформите. Това трябва да спре. Защото, ако не спре, рискуваме да навлезем в едни антиутопични почти по Оруел времена, в които:

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Автор: Петър Кичашки
Споделете в социалните мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *