Барак Обама, бившият американски президент, излезе наскоро 64-минутна реч, в която остро разкритикува президента Доналд Тръмп. Впрочем, в тези 64 минтуи Обама реферира към себе си… 102 пъти. Но да оставим това настрана.
Съдържателното е, че екс-президентът включително се впусна в прекомерни лични нападки към избирателите на Тръмп. Конкретна причина за това избухване на слезлия от сцената президент сякаш няма. Освен може би чукащите на вратата междинни избори в САЩ, които тази година са на 6-ти ноември. Избори, които демократите трябва да спечелят на всяка цена. И са готови да манипулират и изкривят всичко, за да постигнат целта си.
Нека не се лъжем. Доналд Тръмп работи в условия, в които никой, никога, никъде не е работил. Той е подложен на огромни атаки от страна на глобалистите и за това си има причина. Просто, както имах възможност да споделя специално за една от най-големите медии у нас – Dnes.bg – Тръмп деконструира онова, за което глобалистите работеха над 3 десетилетия. А глобалистите са известни с това, че нямат капчица свян да използват всеки трик възможен, за да задържат властта. Включително и прибягвайки до цензура.
Обама беше символ на една Америка, която можеше да направи прекрасни неща. След края на ерата “Буш”, в която моралният облик на САЩ беше сринат пред света, на Обама се възлагаха надежди да изчисти петната. Но той не го направи. Напротив – превърна се (а може би винаги е бил) в поредния говорител на глобалисткото статукво. Обама е глобалист и не го крие. Той бе избран от дълбоката държава, за да мимикрира промяна, докато поддържа нещата такива, каквито са удобни на елитите. Изпитвам чисто човешки симпатии към него, но това не променя политическата оценка – той беше президент на дълбоката държава, а не на обикновените хора.
Защо атаките на Обама към Тръмп са важен знак
В момента Тръмп има реалната възможност да промени статуквото. Ако спечели или поне е близо до победата в междинните избори, тогава пътят му към втори президентски мандат е открит. При два мандата на Доналд Тръмп, при потвърждаване на неговите номинации във Върховния съд, това за един дълъг период ще доведе до балансиране на американската политика.
В последните 30 години американската политическа върхушка беше завладяна от глобалистите и неолибералите/неоконсерваторите. С Доналд Тръмп това започва да се променя – той просто мощно разклаща основите на разбирането за Вашингтон като глобален имперски център. Тръмп, най-общо казано, казва – ние сме най-важната държава в света, но няма нужда да се бъркаме толкова в чуждите работи. Няма нужда от войни, няма нужда от интервенции, няма нужда от дрънкане на оръжие с Русия. Ние ще си гледаме нас – America First.
И това съвсем не е лошо! Нито за американците, нито за нас. В този смисъл Тръмп бавно, но сигурно източва вашингтонското блато, в чиято защита изкочи Барак Обама. Но това е без значение. Обама е важен като всеки бивш президент, но той не може да наклони везните в полза на демократите. Защото хората помнят. Помнят безработицата при Обама, помнят дефицита, помнят дълга, помнят неработещите здравни програми, помнят тоталното подчинение на глобализма – транснационалните споразумения, липсата на защита на обикновения американец и какво ли още не.
Атаките на Обама не са опасни за Тръмп. Но са важен знак, че статуквото, което сегашният американски президент разклаща, е в паника. И има защо. Ако загубят изборите е напълно възможно тяхната политическа хегемония да приключи. Ще поживеем и ще видим.
Автор: Петър Кичашки