Брет Кавана, съдията на когото предстои да бъде гласуван от Сената като член на американския Върховен съд, се оказва най-новият обект за атаки от страна на политизиралата се кампания #MeToo. Тази кампания имаше съвсем почтената идеална цел да изобличава сексуалните хищници. Но вече се е превърнала в нещо друго – кампания за политическа (зло)употреба с обществена власт.
Какво е #MeToo?
Кампанията #МеТоо започна в социалните мрежи с цел изобличаване на сексуалните хищници. Идеята на тази инициатива е жертвите на сексуално насилие да изобличат публично нападателите си. Това, безспорно, е цел, която заслужава уважение! Сексуалното насилие е отвратителен обществен феномен. Отвратителен! Кампанията получи широк отзвук след като един от най-влиятелните холивудски продуценти – Харви Уайнстийн – бе уличен в сексуални посегателства над десетки актриси. В последствие кампанията се разшири, достигайки много от най-популярните лица от киното, театъра и телевизията. С времето обаче тази почтена кампания започна да се превръща в нещо друго – лов на вещици. Тоталното дъно в моралния облик на кампания се получи, когато избухна новината, че една от лидерките на инициативата – Азия Ардженто – е извършила сексуално посегателство над малолетен и му е платила да си мълчи.
А Брет Кавана?
Съдия Брет Кавана е номинацията на президента Доналд Тръмп за нов член на Върховния съд. Това е изключително важен избор, тъй като Върховният съд има огромно влияние в Щатите, а назначенията са пожизнени. Винаги при избор на нов съдия, това е важно обществено-политическо събитие. Сега обаче, когато го съчетаем с предстоящите на 06.11.2018 г. междинни избори, това назначение става дори още по-ключово. Провал при избора на съдия Кавана ще се разглежда като провал на президента Тръмп. Обратното – успех при неговото назначаване, ще е успех на цялата администрация и републиканското мнозинство. С други думи – изборът на Кавана ще е важен аспект от войната на блатните глобалистки създания във Вашингтон срещу новата идеологическа управленска структура на президента Тръмп.
Общото между Кавана и #MeToo?
Буквално след приключването на процедурата по изслушване на съдия Кавана в Конгреса, т.е. точно преди неговият избор да бъде гласуван в Сената, се случи нещо (не)очаквано. Сенаторът Даян Файнстайн (Демократическата партия – щата Калифорния) обяви, че разполага с писмо, в което има обвинения за сексуално насилие, извършено (евентуално) от съдия Кавана.
В последствие The Washington Post (че кой друг…) разкри самоличността на обвинителката – проф. Кристин Форд. Според нея през 80-те, когато тя и Кавана са били в гимназията, той се е опитал да я изнасили, но тя успяла да избяга. Твърденията й бяха категорично отречени от съдия Кавана, както и от другото действащо лице в историята – съученик на Кавана, който според Форд е бил съучастник.
Проблемът
Ако Кавана е извършил престъпление, той следва да понесе отговорността си. Но нека си изясним няколко неща. Първо, в правото човек е невинен до доказване на противното, а не виновен до доказване на противното. Второ, за такъв тип престъпления има давност. Дори и теоретично да приемем, че такъв опит за изнасилване се е случил, от юридическа гледна точка това може ли да бъде наказуемо, след като и трите (хипотетични) действащи лица са били непълнолетни, а освен това никой от тях не съобщил за какъвто и да е било инцидент 30 години?
И трето – таймингът. Брет Кавана е известен американски съдия. Според мнозина е един от най-блестящите юридически умове на своето време. Как стана така, че три десетилетия Кристин Форд не разказва на никого за този случай? Не се включва във вълната от #MeToo, не извършва никакви действия, за да защити себе си от “извергът” Кавана? И изведнъж се появява, 30 години след хипотетичен опит за изнасилване, за който няма представени никакви доказателства, точно в разгара на битката на живота на съдия Кавана?
Не изключвам твърдяното от Форд да се е случило. Ако е така – това е ужасяващо и не трябва да бъде толерирано! Трябва съдия Кавана да бъде съден с цялата строгост на закона. Но ако се окаже, че такъв инцидент не е имало, тогава тази цялата работа ще се окаже просто безсрамно използване на най-чувствителните нишки на човешката душа в рамките на една брутална политическа кампания.
Трябва да защитим жертвите на сексуални посегателства. Но трябва и да спазваме закона. Иначе всеки ще може да каже за всекиго, че е извършил нещо, което не е. Пък иди доказвай, че нямаш сестра после. Висш ангажимент на юристите е да браним закона и морала. Иначе се превръщаме в хора, които държат факлите за нечия клада. Без да сме сигурни във вината на хората, които могат да се окажат на кладата.
1 коментар за “Кавана vs. политическата (зло)употреба на #MeToo”