На 22 септември преди 110 години България постига своята трудно извоювана независимост. Независимост, за която дедите ни са дали всичко. Независимост, която ние трябва да браним като очите си. Свободата е безценна, но независимостта е идеал, без който никоя нация не е истински свободна.
Независимост за днешна и утрешна България
Няма да се връщам назад. Няма нужда от равносметки, които тъй или иначе всички правят от телевизора. Много по-ценно според мен е да видим картината днес, но и утре.
Днес България е такава, каквато е била често в историята си. Приклещена между интересите на “великите” сили. Омаломощена от лавиране между чужди мечти и идеали. Лъкатушим между Брюксел, Вашингтон, Москва и кой ли още не, сякаш те са по-важни от София.
България винаги ще трябва да има съюзници. Винаги ще трябва да търси приятели. Но никога, никога, никога не бива да поставя чуждите интереси над своите. Опити за налагане на чужди интереси над нашите се виждат вече не рядко в опитите на Брюксел да отнема от суверенитета ни. Нещо, което не бива да допускаме! Както казва д-р Борислав Цеков – повече ЕС значи по-малко Брюксел. Съюзници – да. Приятели – да. Васали – никога! Подчинени на безлична бюрокрация, а не на народа си – никога! Такова трябва да е бъдещето на независима България.
Трябва да пазим независимостта си. От външни и вътрешни врагове, но дори и от приятели и съюзници. Защото понякога приятел може да ти навреди, ако реши да действа и мисли от твое име, но без твоето позволение и в ущърб на свободната ти суверенна воля. Това не бива да бъде допускано по никакъв повод. Никой, никога и за нищо на света не трябва и не може да отнема онова, за което са страдали предците ни. Инак рискуваме да предадем паметта им. А това е нещо, което българският народ не ще допусне.
Честит празник!