Мина почти месец от мащабния концерт на група СкандаУ в Арена Армеец. Изминалото време е достатъчно, за да може човек да има трезв поглед върху събитието. В следващите редове ще се опитам да пресъздам какво се случи на това запомнящо се парти. Но и най-вече – защо имаше и ще продължава да има смисъл от такъв тип събития.
За СкандаУ от моята камбанария
Не е тайна, че Лъчо и Тото от СкандаУ са ми приятели. Момчетата са много енергични, искрени и изключително коректни. В рамките на кампанията “Достъпна България” на Комисията за защита от дискриминация имахме нужда от подкрепа на популярни лица. Тогава ги помолих да седнат на колички за страхотното събитие на годишните хип-хоп награди. Направиха го от една приказка. И ефектът беше изключителен! Показаха съпричастност с хората с увреждания, но без фалш и преиграване. Хей така, искрено и от сърце.
Освен това нашият Институт за модерна политика беше партньор на концерта в Арена Армеец. Наш представител имаше за задача да съдейства на хората с увреждания, за да получат своите безплатни покани за събитието. Точно така – Тото, Лъчо и техния екип решиха да има безплатна възможност хора с увреждания да присъстват на грандиозното шоу. Освен че входът бе безплатен, хората с увреждания бяха настанени на специална платформа пред сцената. Не горе по балконите, а пред самата сцена. Там, където бяха огромна част от гостите на събитието. Хората с увреждания на концерта бяха сред всички, а не изолирани. За мен беше радостно, че около 20 души с физически увреждания, на колички и пр., успяха да дойдат. На фона на пълната Арена Армеец сигурно не звучи много, но аз съм бил на по-малобройни протести на хора с увреждания. Така че за мен това е едно добро начало!
В този смисъл е ясно, че аз съм пристрастен към СкандаУ. Затова този разказ от концерта няма да претендира да е обективен. Просто ще е искрен.
14 000 души. Без майтап
Когато обявиха събитието, с хора от екипа на СкандаУ си говорихме, че го правят в Арена Армеец, просто защото Зала 1 на НДК (5000 души) им е малка. Първоначалната цел е да се мине тази бройка. Когато това се случи за броени седмици, пълненето на Арена Армеец започна да изглежда все по-реалистично. И така в дните преди концерта не беше останал един билет. СкандаУ напълниха Арена Армеец до пръсване. 14 000 души, които пяха, дишаха, мечтаха и се смяха с момчетата.
Нека си го кажем честно. Няма друг в този жанр, който да може да се похвали с 14 000 души в Арена Армеец. 14 000, които са дошли специално за тях. Това е нещо, с което момчетата трябва да се гордеят. Сигурен съм, че си дават сметка какво огромно постижение е. Но е и отговорност – феновете сме до тях и сме им верни. За тях остава само да продължават да дерзаят и да пробиват път нагоре. Нямат право да се отпускат, нямат право да се спират. Извоюваха си висините. А там човек се задържа с много работа. Сигурен съм, че го осъзнават и че тепърва ще виждаме от тях страхотни проекти.
Уникално шоу
Бил съм на много концерти и партита. През световни звезди като Армин, Тиесто, Дмитри Вегас и Лайк Майк, до редица от родните популярни лица. Но такова шоу като това, което направиха СкандаУ не бях виждал.
Първо, много добро впечатление направиха всички свежи лица, които водиха т.нар. Pre-Show. Наско Колев, Чарли Танев, Павел Колев и Ицака, Лео, Део, Играта, Дичо и всички други участници направихме страхотно шоу. Не беше подгрявка, а носеше усещането на шоу преди шоуто. Готино, свежо и интересно. А със сцена пълна с толкова изпълнители, човек се замисля дали СкандаУ не са готови за собствен лейбъл? Но дали ще се стигне дотам, само времето ще покаже.
Истинското преживяване обаче започна, когато СкандаУ излязоха на сцената… съпроводени от бенд и маестро Светлин Къслев. Да чуеш любимите си песни в този специален аранжимент за концерта беше невероятно. Бендът направи цялото преживяване още по-разтърсващо и истинско. А ако се съди по нестихващите викове “СкандаУ, боговете!”, които раздираха въздуха в препълнената зала, явно не само аз мисля така.
Всички любими песни бяха изпълнени страхотно. Как пък нямаше един технически фал? Е, нямаше. Богове, какво да ги правиш. Ето едно кратко видео, от което да добиете представа за енергията в залата:
За финал – това за СкандаУ трябва да е едва началото
Искам да опитам да се абстрахирам от личните си пристрастия към групата. Просто ще кажа какво мисля. СкандаУ си извоюваха тази победата в Арена Армеец (а това си беше огромна победа!). Имам бегла представа през колко кръга на Ада са минали, за да стигнат, където са в момента. Сигурно само те си знаят обаче всички безсънни нощи, лични жертви и моменти на отчаяние, през които са излезли по-силни от преди, за да стигнат до върха.
Затова пред тях днес има едно ново предизвикателство. Защото в голямата игра на живота не е важно просто да стигнеш до върха. Важно е и да останеш там и да продължиш да се развиваш. Защо да не излязат и извън страната? Защо да не превърнат Арена Армеец в ежегодно шоу? Защо да не превърнат СкандаУ не просто в група, а в цялостен музикален бранд, в лейбъл, ако щете? Защо да не опитат да напълнят Националния стадион? Пред тях няма прегради, а само нови върхове за покоряване.
Истината е, че Лъчо и Тото заслужават. И съм сигурен, че ще продължат напред. Длъжни са. Не пред нас, феновете, а пред себе си. Светът е в очакване, за да извика с цяло гърло: “СкандаУ, боговете-е-е-е-е!”. А ние ще сме там, за да викаме, пляскаме, смеем се и плачем с тях. Защото те успяха да спечелят не просто фенове. Те си създадоха армия. Армия от много над 14 000 горди войници.
И да не забравите – #СкандаУсаГосподи.
Автор: Петър Кичашки