Мечтите за Студентски град

Ярък пролетен ден в Студентски град. Кандидат-студентът Гошо от Казанлък отива да се запише в УНСС.  Пред администрацията той показва само две неща. Първото е дипломата с нанесени в нея оценки от матурите, които действат и като вход за университета. Второто е ваучерът, който е бил издаден предишния ден от Министерство на образованието, в което Гошо от Казанлък получава държавната субсидия, която държавата ще даде на УНСС за неговото обучение. Той ще се разпорежда с нея, разбира се, се задължава да я предостави на университет, не може да я харчи за друго, но все пак тази субсидия, след като е предназначена за Гошо, няма лошо Гошо да си я управлява. Освен това УНСС след като запише кандидат-студента му дава брошура с разяснения за това как може лесно и безпроблемно да се трансферира в друг университет. Хубаво звучи, нали? Жалко, че е само мечта.

Това са трите критично важни точки, които, ако не бъдат изпълнени, ще продължим да имаме проблеми със студентите и със Студентски град. Много държавници в момента показват висш пилотаж при механичното решаване на сложни проблеми. Как, питам се, никой не разбира, че проблемът не е в заведенията, не е в общежитията? Проблемът е в качеството на образованието. Много държавници днес си мислят, че ако премахнат кръчмите, студентите ще спрат да пият, че ако сложат вечерен час на общежитията, някой ще го спазва, че ако преместят и изградят нов Студентски град, това ще реши проблема. Грешка, грешка, грешка и пак грешка! Това е просто едно механично разсъждение, което не стига до дълбочината на проблема. Ако махнат кръчмите, студентите ще идат в Дианабад и пак ще се напият, само че просто ще се връщат от по-голямо разстояние. Съвсем по между другото да попитам, как мислят да ги махнат кръчмите? Защото собствениците са си ги изградили съвсем законно в един съвсем нормален квартал на София, който няма никакъв по-особен статут. Все едно да махнем кръчмите в Люлин. Но да приемем, че държавата ще го направи това премахване на заведенията, обаче то просто няма да реши проблема. Вечерен час предлагат? И кой ще задължи едни пълнолетни субекти да се прибират в общежитие, за което плащат наем, в определен час? А за местенето на целия Студентски град… това е просто една мъглява идея, която никога няма да се превърне в реалност, просто защото е безумно скъпо и неоправдано.

Как тогава да се реши проблема? С реални действия, насочени към ядрото на проблема, а то е, че нивото на образованието е ниско. Толкова много са университетите, че всъщност няма толкова хора, които да искат да следват на година. Това означава, че всеки, който пожелае, ще стане студент. Това пък от своя страна води до обезценяване на образованието – няма конкуренция при качеството на образователната услуга, има само конкуренция в посока кой ще прибере повече студенти, респективно повече субсидия. И така порочният кръг се затваря – хората в университетите са в голяма част без желание за придобиване на умения, просто искат да имат “тапия”, което свежда нивото на образованост до нивото на абсолютната нула. След като студент става всеки и повечето не искат да учат, следователно се появяват и проблемите. Кръчмите, пиянските истории, боевете и убийствата.

Какво трябва да се направи? Три са първоначалните стъпки. Първо – матурата трябва да играе ролята на инструмент, който да служи за вход в университетите. Иначе няма смисъл от нея. Защо да държиш матура, когато после, за да кандидатстваш в три различни университета, трябва да държиш три различни по смисъл и ред изпита? Твърде много атестация, която пак не води до реалното измерване на знанията. Второ – трябва да се въведе ваучерната система, в която студентът получава от държавата ресурса, който тя така или иначе ще изхарчи за него, но с голямата разлика, че той ще го управлява този ресурс. Това дава чувство на свобода на студента и премахва неяснотите. Студентът вижда реалната стойност на таксата, която примерно е в размер на 1500 лева, от които държавата му дава 1000 и той трябва да додаде още 500. Тогава нещата стават по-светли и се знае кой колко взима и за какво. В момента на реална база се плаща само в частните университети, защото те не получават държавна дотация. И трето – трябва да е лесна процедурата за преместване от един университет в друг. Това, съчетано с факта, че студента сам пренасочва субсидията си, ще доведе до конкуренция в обучението, което вдига и качеството.

Тези мерки, разбира се, не са абракадабрично решение, но са стъпки в правилната посока. Другото са приказки и механично разсъждаване, което не води до промяна.