Сагата със Семейния кодекс

04.07.2011

Получих призовка преди няколко дни – на 8-ми юли ще да се гледа казуса със Семейния кодекс. Сега за какво иде реч – преди няколко месеца заведох жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу много спорен текст от Семейния кодекс.

Истината каква е – бях на лекции по Семейно право миналия семестър. Лекциите ми се водеха от проф. д-р. Методи Марков, който е един от хората безспорно разбиращи изключително много от гражданско право – написал е повече книги по тематиката, от колкото много юристи са изчели. Та на една от лекциите проф. Марков ни описваше пречките за сключване на брак. Една от сериозните пречки е т.нар. “опасна болест”. Според Марков, както и според учебника по Семейно право на проф. д-р. Лиляна Ненова, опасната болест е два типа – такава каквато би увредила другия желаещ да сключи брак съпруг и такава каквато би нанесла “сериозна опасност за живота и здравето на поколението”. Заинтригуван от това последното разговарях с проф. Марков и той категорично потвърди – когато единия съпруг е болен от заболяване, което би нанесло сериозна опасност за живота и здравето на поколението брак не може да се сключи. Според преподавателите дори и другия съпруг да знае и да е съгласен то въпреки това е невъзможно да се носи такава отговорност за здравето на поколението. Тази мярка се крие в чл. 7 от Семейния кодекс и в една Инструкция № 1 на Министерство на здравеопазването от 1986 година.

Разгледах аз детайлно, изчетох доста материали, лекции от различни преподаватели, книги на различни автори и повечето се обединяват именно около тезата, че има ли опасност за живота и здравето на поколението, то не може да има брак. Тогава се замислих – какво значи сериозна опасност за живота и здравето? Например, аз съм с 100% загубена работоспособност по смисъла на това безумно остаряло, но все още действащо нещо наречено ТЕЛК решение. Според това решение, аз не мога да извършвам никакъв труд и трябва държавата да полагала грижи за мен. Не, че тя полага или, че аз искам, но така пише в решението. Следователно това значи, че моето увреждане е сериозно по смисъла на закона. Това значи ли, че хора като мен не могат да се женят, защото има шанс поколението да носи подобно увреждане?

Четох още, проучвах, рових и стигнах до извода, че няма какво да попречи на лице по гражданско състояние да откаже брак на лице с генетично увреждане, нито пък има какво да откаже прокурор да унищожи брак на такова лице. Много хора ще седнат да прочетат този член 7 от Семейния кодекс и ще кажат – “добре, но ако другия съпруг знае, то тогава няма проблем! Какво се опитва да направи този Кичашки?!”. На тях ще кажа – ами ако не е така? Сигурни ли сме ние в този мътен текст, че всичко му е наред? След като светила в правната наука го тълкуват така, то какво би попречило така да го тълкува и някое лице по гражданска регистрация или пък прокурор?

И ако до сега звуча неуверено това е, защото не съм сигурен дали текста от Семейния кодекс наистина забранява брак на хора, за чието поколение има “сериозна опасност за живота и здравето” и защото не съм сигурен какво би се разбирало по “сериозна опасност”. Но едно трябва да е ясно – ако този текст, значи точно това, което тълкуват повечето теоретици на правото и което аз се опасявам, че значи то тогава може да сте сигурни, че няма да оставя нещата така. Никой, никога няма право да ограничава когото и да е било при сключването на брак! Особено с подобен плосък и откровено глупав аргумент, че виждате ли като се забранява брак, то държавата щяла да се грижи за нас!

Крайно време е държавата ни да спре да се грижи за нас. Напълно можем да се грижим сами за себе си. Просто държавата трябва да спре да ни пречи да го правим.

Споделете в социалните мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *