Сблъсъкът между невинното и порочното в “Дзак, дзак” на Илиян

Известният любовен бард Илиян показва размаха на своята лирика в творбата си “Дзак, дзак”. В нея той умело рисува багрите на любовното изкушение между навинното и порочното начало у обекта на неговите увлечения. Героят е запленен от това, че тя е “зайченцето бяло”, но пък изпитва трепети и от това как то “се е барнало”. С други думи Азът в творбата е заключен между бащиното и съпружеското усещане спрямо обекта на неговите желания.

“Дзак, дзак” е модерен прочит на комплекса на Електра, но не в класическия психологичен смисъл, в който субект на комплекса е младото момиче, а обект е бащата. В творбата на Илиян ролите на обекта и субекта са разменени. Заради уникалността на тази ситуация, авторът е избрал подход, в който най-грабващата част от творбата е кръстена “Дзак, дзак”, а не просто “так, так”, “дзън, дзън” или “цак, цак”, каквито подходи сме виждали в други произведения. Това е така, защото авторът е искал да подсили уникалността на ситуацията, в която се намира Азът.

Лирическият герой прави признаването, че тя е “сладка” и “шматка”, тя е “калпазанка”, тя е “зайченцето бяло”, с което той я обрисува като дете. Той осъзнава невинното начало в нея, но същевременно тя е обект на дразнение, което поетът изразява пряко и без нужда от намеци – “колко ме дразниш, знаеш ли”, защото тя е облизала по особен начин една конкретна “сламка”. От тук се отключва и другото начало у обекта на увлечението – това на “яката”, на “психопатката”, на дразнителя, на барналото се “зайче”, т.е. порочното начало, което обектът на увлечение на Аза носи в себе си.

Героят на творбата очевидно не просто е готов да поддаде на изкушението и да се потопи в нейната порочност, но и активно търси порока в нея и го предизвиква. С поканата “мачкай ме, като ти се мачка”, той индикира, че е готов да изпълни нейните порочни помисли, готов е да стане обект на нейните тъмни експерименти в сферата на порока, той е готов да бъде “разглобен” от нея, готов е да бъде “яко изцеден” като “сокоизтисквачка”. Азът не просто е в плен на порочното й начало, той иска да бъде потопен в него и да бъде изцеден от интензивната й любов.

С “Дзак, дзак” Илиян затвърждава популярния си любовен цикъл, чието начало бе положено от известната творба “Тупалка”. В допълнение обаче в кратката, но натоварена с дълбоки смисли творба “Дзак, дзак”, Илиян намира начин да прокара една невиждана до момента в неговата лирика тема – тази на нажежения до бяло сблъсък между невинното и порочното, в който избор героят е пряко въвлечен на страната на порока, който активно търси, желае и предизвиква.

Споделете:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *