Българите имат повече от петстотин годишен стаж в изграждането на робски маниер на мислене и поведение. Днес, в общество на демокрация и свобода, се открояват лидерите на социума. В повечето случаи те или са самопровъзгласили се, или обществото ги издига. Какъв обаче е предпочитаният образ на водача?
За жалост се откроява тенденция във вкуса на българина, изразяваща се в склонността да предпочетем агресора пред способния. Дали това се дължи на 20 годишното безметежно пътуване по пътя на прехода, или на крайното всеобщо отчаяние, не мога да кажа. Факт е, че днес хората са склонни да издигат на пиадестал субекти, безспорно притежаващи харизма, обаяние и лидерски качества, но лишени от умения и личностно развитие зад гърба си. Като че ли много подценяваме знаещия човек на фона на викащия с пълно гърло за правдата, която, уви, е опорочена от популистичния подход. Дори и последният да не познава механизмите за практическата реализация на този идеал, той пак е в центъра на прожекторите. А знаещият и умеещият, познаващ пътеките и способите за правилно постигане на нашите цели, седи в сянка, защото не е достатъчно атрактивен и наперен за Бай Ганьо.
Защо сме склонни да пренебрегваме хората с умение? А тази порочна склонност е факт. Тя се забелязва в нашия блок, в нашия град, в нашата страна. Издигнахме начело на държавата човек без образование, умение, познаване на чужд език или каквато и да е било квалификация за длъжността, която заема, само защото е харизматичен, обаятелен, убедителен и обещава на хората онова, за което те са гладни – справедливост. Как обаче ще я постигне остава неизвестно.
Може би развитието ще престане да бъде застой тогава, когато хората оценят личността в човека. Когато за тях ценност стане знанието, умението, образованието, модерното мислене, и адаптивния подход, а не байганьовският маниер, който гръмогласно повежда обществото от една посока на негодование в друга. Той несъмнено предизвиква активност, но не и ЕФЕКТИВНОСТ. Вятърът на промяната ще завее тогава, когато осъзнаем колко внимателно и прецизно трябва да избираме лидерите си. Ценност за водача трябва да са не язвителната мнителност,а градивната критика; не егоцентризма, а широкоскроената същност; не падарщината, а уважението към отделната личност. Обществото ще настъпи в прогрес,когато разберем, че квалитетни личности са не „биещите тупана”, а онези, които дипломатично и с умение успяват да решат проблемите.
Аз съм убедена, че рано или късно българското общество ще възприеме този модел на поведение и селекция на лидерски кадри. Сигурно доста поколения ще се сменят, докато настъпи този заветен ден, но той неминуемо ще бъде факт. Световното развитие е абсолютното доказателство и редица имена на лидери от най-висок ранг могат да се изредят като символ на умение, подход, дипломация и ефективна обществена активност. Когато възприемем тези качества като ценност и предпочетем запада пред ориента, когато оценим образованието и знанието като ключови качества за нашите лидери, когато отворим съзнанието си и възприемем Европа и света, тогава може и да пречупим робските вериги на байганьовщината, в които и до днес сме оковани.