Какво налага насилственото подаване на оставки по късни доби? Каква е тази война, която водим, че да се налагат такива спешни мерки? Защо точно тези министри и защо точно сега? Това са въпроси, които вълнуват всички в момента. Е, мен не ме вълнуват. Мен ме вълнува дебата за АЕЦ “Белене”, мен ме вълнува дебата за превъртането на парите от “Сребърния фонд”, мен ме вълнува принципния въпрос, защо ГЕРБ не показват никакво желание за водене на реална политика.
Само че обществото ни се занимава с оставки и бонуси. Много по-лесно е да насочваш огъня в полето на популистически разсъждения, вместо да отговориш на въпросите защо има четворно намаляване на преките чуждестранни инвестиции, защо има двойно увеличаване на дефицита по текущата сметка, защо има 10% свиване на износа, защо държавата посяга на “Сребърния фонд”? И отговарям – защо човек да аргументира важните за обществото теми, когато може просто да хвърля пясък в очите и да замаже цялата история?
Борисов не иска да отговори на истинските въпроси, защото честният отговор предполага да разкритикува самия себе си. Има четворно намаляване на преките чуждестранни инвестиции, защото правилата на играта се променят ежеминутно и няма стабилност. Никой не инвестира там, където няма поне елементарна сигурност за неговото капиталовложение. Има увеличаване на дефицита, защото политиката на правителството е анти-реформаторска. Когато си в криза трябва да направиш едно от две неща или най-добре и двете, а именно – да увеличиш приходите и да намалиш разходите. Тогава ще се говори за ефективност на политиката, която трябва да постига и резултат – колко даваш, срещу какво го даваш, как го даваш и защо го даваш? Когато не можеш да отговориш на тези въпроси, държавата върви спираловидно към дъното, защото липсата на реформа, води до по-голяма неефективност на разхода, който води до повече разход и по-малък резултат, което от своя страна води до по-голям дефицит и така отначало. Износът намалява, защото играчите се преразпределят постоянно – малките и средните изчезват от пазара като ресурса се съсредоточава в големите, което води до по-ниски нива на конкурентноспособност, което води до намаляване на ефективността, което вкарва бизнеса в горната спирала, в която се намира и държавата. Наблюдаваме едно болнаво срастване на държава и бизнес, където под бизнес се разбира само “големите играчи”. “Сребърния фонд” се оказва един интересен ресурс, тъй като на практика в този фонд са съсредоточени последните резерви на държавната финансова структура. Да, съгласявам се веднага, че доходността в БНБ е ниска и инфлацията изяжда ресурса. Но, също така, искам управляващите да се съгласят, че вземането на парите, които ще са крайно наложителни след няколко години, само срещу единия лист хартия, на който държавата се подписва, че ще ги върне някога тези пари, особено когато това “някога” ще е при чуждо управление, когато някой друг ще трябва да им “сърба попарата”, е крайно нечестно и некоректно.
Ето това ме вълнува мен. А оставките – те са просто средство да се изпусне налягането в системата. Но това, къде контролирано, къде не чак толкова, изпускане на налягане няма да доведе до каквито и да е изменения в политиката, защото безцелната смяна на играчи не може да доведе до по-добра игра на отбора, освен ако не се смени тактиката. Виж, смяната на тактиката е нещо, което Борисов не иска да прави.