Един от първите топли и безоблачни пролетни дни, които подтикват към дълги разходки и потапят в опиянение дори и най-върлите врагове на топлото време. Уви, ето ме и мен, намираща се на едно сиво и тихо място, което е в пълен контраст с романтичната пролетна картина – сградата на Община Видин. Вече час и половина чакам покорно пред един офис на един етаж, чиито име и номер няма да споменавам от куртоазия. Чакам и си мисля. Сивите стени, студения под, невероятната социалистическа атмосфера и духа на цялото учреждение можеш да съзреш единствено след като си прекарал известно време насаме с него и с мислите си.
Тих свидетел съм на щъкащите нагоре-надолу по етажите общински служители, носещи в ръце всякакви папки, писма, документи и прочее бумащина. Чудя се колко ли дървета са изсечени само заради глупавата бюрокрация на българщината? Уж сме във века на новите технологии, модерното мислене, европейските модерни практики и еко- вълните, които непрестанно ни заливат, а ето ме тук – в студената сграда – съзерцаваща десетките общински кабинети, от които излизат тонове хартия, само за да влезнат в съседната стая.
Замислих се, че в България явно се е родила една нова професия. Професията „общинар”. Голяма част от изпълняващите тази административна функция правят всичко друго, но не и да работят за града си. Не знам на какво се дължи това – дали от недостиг на мотивация, липса на личностни качества, дефицит на образовани кадри, ниско заплащане или некомпетентност, но нефункциониращата административна дейност, от най-високата до най-ниската общинска длъжност, определено е изиграла голяма роля за сегашното незавидно положение на нашия град. Чакайки на черното леко разпокъсано диванче в старата соц сграда си мисля, че нашето административно развитие и модернизация от социалистическия период до момента, са също толкова нищожни, колкото опитите на Николета Лозанова да пее. Струва ми се, че по-голямата част от работещите на това място са възприели длъжността си за даденост, трансформирана в професия, и работата за цялостна дейност в полза на обществото и електората отдавна е замряла. Същите немотивирани служители, които лъжат, че работят, а тях ги лъжат, че им плащат. Апатията е пълна.
Практическата полезна обществена дейност я няма, само прозореца на пасианса е винаги отворен. Спокойствието тук величествено се е възцарило и е жалко, че гражданите са склонни да чакат покорно и да допускат да плащат за несвършена работа. Замислих се, че ако аз бях градоначалник на града, щях да искам личен отчет за персонален принос на всеки един служител, работещ в Общинска администрация. А ние, малка група млади хора, които се опитват по доста стойностен и мащабен начин да възвърнат поне малко отдавна изгубения престиж на нашия град, наивно седим и чакаме обещаното ни внимание пред анонимната за Вас, но до болка позната на нас, дървена общинска врата.
Чакам и си мисля къде отиде предизборната платформа за повишаване на младежката активност и приоритетните млади хора. Точно там, където е и цялата бумащина – затрупана под папки и писма, погълнати от противната бюрократична апатия, надвиснала като мрачен спомен от социалистическите години.
В крайна сметка всичко опира до любимата ми тема за персоналната отговорност. Докато отделната личност не се възприеме като изграждащ фактор, прогреса винаги ще е в застой. Системата би заработила тогава, когато малките колелца задвижат голямата машина, а това зависи от персоналния избор на всеки един участник в процеса. Както пише Бърнард Шоу, „демокрацията показва, че не можем да бъдем управлявани по-добре, отколкото сме заслужили.”
Твоят проблем се казва”харта” за управление на Видин.Въпрос отправи към всички подписали я.Павел Паунов,Генади Велков, РЗС,БСП,НДСВ и др.кибици такива,които сега мишкуват.
В България диктатурата на пролетариата се замени с диктатура на Чиновника, който е привързан само и единствено към статуквото и мрази и пречи с всичка сила на промените – защото в гумената му глава се върти усещането, че вятъра на промените ще го издуха.